Защо Европа не трябва да се поддава пред Китай?
Често из китайските мнения се среща изказванието, че Европа е в необратим крах. Надеждата, евентуално подозирате, е мощно обвързана с упованията. Демокрациите, не престават изказванията, са в неволя, защото старите стопански сили изостават. Китай краде софтуерния прогрес. Докато Съединени американски щати се затварят в себе си, обърканата Европа ще би трябвало да се насочи на изток. Гигантският план на Китай за „ Новия път на коприната “ ще свърже изтока със запада, новото със остарялото. И познайте кой ще бъде отпред, разяснява редакторът на Financial Times Филип Стивънс.
Западният демократизъм, съгласно тази прогноза, е изживял времето си. Тромав, неефикасен и делителен, на него му липсва единството на задачата, употребена от властническите режими. Той към този момент не може да дава отговор и на настояванията на хората – единствено вижте заличаването на остарелия хайлайф в Съединени американски щати от Доналд Тръмп и националистическата вълна в огромна част от Европа. Бъдещето принадлежи на мощни водачи, необезпокоявани от плуралистичните общества – Владимир Путин в Русия, Реджеп Тайип Ердоган в Турция и на първо място – Си Дзинпин в Китай.
Европейците постоянно са прекомерно слаби, когато се изправят пред сходни нападки. В изказванията на автократите има смисъл. Си Дзинпин свърза мощта на страната с великата си фантазия за Китай. Непрестанният прогрес на технологиите разрешава на автократите да затегнат хватката си върху страната. Само вижте цифровия опит на Китай да улавя всеки подробност от живота на жителите си в обединен електронен „ рейтинг “, който комбинира всичко от кредитния статус до верността към партията.
Икономическата уязвимост вкъщи накара европейските държавни управления да се борят за изгодите от правенето на бизнес с процъфтяващия Китай. Те разрешиха на Китай да си играе на „ разделяй и владей “. Лондон, Париж и Берлин се концентрираха върху богатия пазар за експорт, а по-малките стопански системи в източната външна страна търсят нов източник на вложения. Човешките права остават на малко по-заден проект.
Така наподобяват нещата. Но, както казва European Council on Foreign Relations в отличен разбор за салдото на силите в връзките ЕС-Китай, даже най-ентусиазираните меркантилисти са почнали да изчисляват цената да вършат бизнес с Китай. Ситуация, в която има двойна облага, постоянно значи двойна за Китай, разяснява Стивънс.
Със сигурност тези прогнози имат различен по-голям недостатък. Основното съмнение е, че историята се движи неотклонно – че проблемите на Европа са непреодолими и че Китай ще бъде вечно ваксинирана против икономическия цикъл и човешкото предпочитание за независимост.
А в действителност е тъкмо противоположното, Европейски Съюз се лекува. Да, Англия напуща, само че всяка минала седмица просто потвърждава, че Brexit е един странен акт на самонараняване. Останалата част от континента още веднъж се завърна към стопански напредък. Безработицата понижава, а вложенията се усилват. Гърция към този момент не заплашва да срине еврозоната. Миграционната рецесия утихна. Има мощни очаквания в Париж и Берлин за вдъхване на нов живец във френско-германските връзки. Накратко, Европа към този момент не се усеща като паднала по тил.
Колкото до европейската народна власт, популистите биват удържани. Всички проблеми и поредни рецесии демонстрираха и забавната резистентност на демократичните системи. Колкото и да са ядосани, гласоподавателите не стачкуват в отбрана на ограничавания върху персоналната независимост и не копнеят за деспотично ръководство. Сега е належащо Европа да възвърне доверието в полезностите и институциите си.
Често повтарян мотив сред тези, които са уверени, че Китай скоро ще ръководи света, и тези, които са сигурни, че той ще се срине под конфликта сред растящите витални стандарти и политическата принуда, е много малоумен, продължава Стивънс.
Това, което сигурно може да се каже, е, че Китай би трябвало да преодолее голям брой трудности, преди да реализира фантазията на Си Дзинпин. Партийното ръководство зависи от нежна сделка – стопански разцвет в подмяна неналичието на независимост. Една от забележителните черти на властническите режими е какъв брой нежни са те. Те са непоклатими досега, в който се счупят.
Пекин е прав за това, че връзките сред Китай и Европа ще бъдат значими, в това число за оформянето на геополитиката през идващите десетилетия. Малко евентуално е войнственият изолационизъм на външната политика на Тръмп да оцелее след мандата му, само че е рационално да считаме, че наследниците му в Белия дом ще очертаят по-строги линии към интернационалните задължения на Съединени американски щати.
Затова фокусът на геополитическото внимание ще се измести от страните по Северния Атлантически океан към това, което починалият Збигнев Бжежински един път назова „ аксиалния суперконтинент “ Евразия. Това е голямото пространство, над което Китай би желал да господства през втората половина на 21-и век. Европейски Съюз има избор: може да бъде в ролята на молещ се, сътрудник или спънка.
Европа е богата, софтуерно развита и с чудесно обучение. „ Новият път на коприната “ е оферта, на която не може да откаже. Но най-малкото тя може да наложи свои лични условия в връзките. Ако Китай желае връзка, той би трябвало да отвори стопанската система си; в случай че желае капиталов сътрудник, би трябвало да следи европейските стандарти и правила. Всичко, което се изисква от страните членки на Европейски Съюз, е малко убеденост и споделена увереност.
Европа понесе удари, признава Стивънс. Възходът на Китай бе заздравен от безпорядъка на Запада. Геополитиката обаче е дълга игра. До наскоро Съединени американски щати се самоопределяха за незаменима суперсила. Пекин не е ваксиниран против сходно надменност. Китай може да стои пред портите, само че Европа не би трябвало да се усеща длъжна да му се кланя.
По публикацията работи: Виктория Тошкова
Западният демократизъм, съгласно тази прогноза, е изживял времето си. Тромав, неефикасен и делителен, на него му липсва единството на задачата, употребена от властническите режими. Той към този момент не може да дава отговор и на настояванията на хората – единствено вижте заличаването на остарелия хайлайф в Съединени американски щати от Доналд Тръмп и националистическата вълна в огромна част от Европа. Бъдещето принадлежи на мощни водачи, необезпокоявани от плуралистичните общества – Владимир Путин в Русия, Реджеп Тайип Ердоган в Турция и на първо място – Си Дзинпин в Китай.
Европейците постоянно са прекомерно слаби, когато се изправят пред сходни нападки. В изказванията на автократите има смисъл. Си Дзинпин свърза мощта на страната с великата си фантазия за Китай. Непрестанният прогрес на технологиите разрешава на автократите да затегнат хватката си върху страната. Само вижте цифровия опит на Китай да улавя всеки подробност от живота на жителите си в обединен електронен „ рейтинг “, който комбинира всичко от кредитния статус до верността към партията.
Икономическата уязвимост вкъщи накара европейските държавни управления да се борят за изгодите от правенето на бизнес с процъфтяващия Китай. Те разрешиха на Китай да си играе на „ разделяй и владей “. Лондон, Париж и Берлин се концентрираха върху богатия пазар за експорт, а по-малките стопански системи в източната външна страна търсят нов източник на вложения. Човешките права остават на малко по-заден проект.
Така наподобяват нещата. Но, както казва European Council on Foreign Relations в отличен разбор за салдото на силите в връзките ЕС-Китай, даже най-ентусиазираните меркантилисти са почнали да изчисляват цената да вършат бизнес с Китай. Ситуация, в която има двойна облага, постоянно значи двойна за Китай, разяснява Стивънс.
Със сигурност тези прогнози имат различен по-голям недостатък. Основното съмнение е, че историята се движи неотклонно – че проблемите на Европа са непреодолими и че Китай ще бъде вечно ваксинирана против икономическия цикъл и човешкото предпочитание за независимост.
А в действителност е тъкмо противоположното, Европейски Съюз се лекува. Да, Англия напуща, само че всяка минала седмица просто потвърждава, че Brexit е един странен акт на самонараняване. Останалата част от континента още веднъж се завърна към стопански напредък. Безработицата понижава, а вложенията се усилват. Гърция към този момент не заплашва да срине еврозоната. Миграционната рецесия утихна. Има мощни очаквания в Париж и Берлин за вдъхване на нов живец във френско-германските връзки. Накратко, Европа към този момент не се усеща като паднала по тил.
Колкото до европейската народна власт, популистите биват удържани. Всички проблеми и поредни рецесии демонстрираха и забавната резистентност на демократичните системи. Колкото и да са ядосани, гласоподавателите не стачкуват в отбрана на ограничавания върху персоналната независимост и не копнеят за деспотично ръководство. Сега е належащо Европа да възвърне доверието в полезностите и институциите си.
Често повтарян мотив сред тези, които са уверени, че Китай скоро ще ръководи света, и тези, които са сигурни, че той ще се срине под конфликта сред растящите витални стандарти и политическата принуда, е много малоумен, продължава Стивънс.
Това, което сигурно може да се каже, е, че Китай би трябвало да преодолее голям брой трудности, преди да реализира фантазията на Си Дзинпин. Партийното ръководство зависи от нежна сделка – стопански разцвет в подмяна неналичието на независимост. Една от забележителните черти на властническите режими е какъв брой нежни са те. Те са непоклатими досега, в който се счупят.
Пекин е прав за това, че връзките сред Китай и Европа ще бъдат значими, в това число за оформянето на геополитиката през идващите десетилетия. Малко евентуално е войнственият изолационизъм на външната политика на Тръмп да оцелее след мандата му, само че е рационално да считаме, че наследниците му в Белия дом ще очертаят по-строги линии към интернационалните задължения на Съединени американски щати.
Затова фокусът на геополитическото внимание ще се измести от страните по Северния Атлантически океан към това, което починалият Збигнев Бжежински един път назова „ аксиалния суперконтинент “ Евразия. Това е голямото пространство, над което Китай би желал да господства през втората половина на 21-и век. Европейски Съюз има избор: може да бъде в ролята на молещ се, сътрудник или спънка.
Европа е богата, софтуерно развита и с чудесно обучение. „ Новият път на коприната “ е оферта, на която не може да откаже. Но най-малкото тя може да наложи свои лични условия в връзките. Ако Китай желае връзка, той би трябвало да отвори стопанската система си; в случай че желае капиталов сътрудник, би трябвало да следи европейските стандарти и правила. Всичко, което се изисква от страните членки на Европейски Съюз, е малко убеденост и споделена увереност.
Европа понесе удари, признава Стивънс. Възходът на Китай бе заздравен от безпорядъка на Запада. Геополитиката обаче е дълга игра. До наскоро Съединени американски щати се самоопределяха за незаменима суперсила. Пекин не е ваксиниран против сходно надменност. Китай може да стои пред портите, само че Европа не би трябвало да се усеща длъжна да му се кланя.
По публикацията работи: Виктория Тошкова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ